Столична община - район "Сердика"

Домът на Райна Княгиня се намира на улица „Софроний Врачански“ № 119 и е обявен за паметник на културата от местно значение. През 2023г., СО - район "Сердика" цялостно реставрира къщата в изпълнение на Проект за „Консервация, реставрация и експониране на недвижима културна ценност, с категория „Местно значение“ - къща на „Райна Княгиня““.

Райна Футекова / Райна Княгиня/ е родена на 18 януари (6 януари стар стил) през 1856 г. в град Панагюрище.
Наречена от народа Райна Княгиня в чест на делото й на извеза две въстанически знамена, като част от приготовленията на Априлското въстание. В деня на въстанието Райна Княгиня сама яхва бял кон и става знаменоска на Хвърковатата чета. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки мъчения: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания, Райна присъства и в репортажите на  Макгахан. 
След намесата на европейски и американски дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. 
Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града по това време.
Имат 5-има синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия, така през 1909 година Райна Княгиня заживява именно в къщата намираща се на ул. "Софроний Врачански", сама с шесте си деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
С дейността си Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева поставя основите на акушерското дело в България и е основателка на „Майчин дом”.  Също така написва своята „Автобиография“, публикувана първоначално на руски език. През 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг, 6-те деца тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара.
Умира на 61 години в София на 29 юли 1917 г.