Столична община - район "Сердика"

Католическата болница „Княгиня Клементина“ 

През 1889 г. първият енорийски католически свещеник в енорията „Св. Йосиф“ в София - отец Тимотей Строна - поема инициативата за създаване на болница, в която да имат възможност да се лекуват столичните католици и най-вече чужденците, пребиваващи в София. Чуждите консули, заможни български католици и княжеското семейство правят основните дарения. Княгиня Клементина - майка на княз (по това време) Фердинанд - дарява най-голямата сума. Австро-унгарският император Франц Йосиф дарява 10 000 крони с уговорката, че в болницата ще се лекуват безплатно бедни австро-унгарски поданици. За кратко време са събрани 120 хиляди лева. Софийската община дарява 28 декара място в сегашния квартал „Банишора“. Проектът е изработен от архитект Бранди. На 1 юни 1890 г. Висшия медицински съвет с председател д-р Жечев е одобрил проекта. В присъствието на представители от католическата общност, дипломати от католическите държави и представители на Двореца, през юни 1890 г. е положен основният камък на болницата.

Зданието било двуетажно във формата на буквата П. Освен болничните стаи, сградата включвала операционна, аптека, баня, параклис, склад, кухня и други помещения. Главният вход бил в средата на сградата и така отделял отделенията за мъже и жени. Зад болницата е имало стопанство с овощна и зеленчукова градина и голям парк.

Официалното откриване на болницата става на 4 юни 1891 година от княгиня Клементина и сградата е осветена същия ден. Тя е наречена Международната католическа болница „Княгиня Клементина“ в чест на дарителката осигурила най-много средства. Нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква „Св. Йосиф“. Първоначално болницата има 20 легла, един лекар - д-р Захари Попов, шест медицински сестри и един помощник. Д-р Захари Попов е завършил Императорския харковски университет, а медицинските сестри са монахини от ордена „Св. Викенти“ във Виена.

През 1901 г. в болницата са лекувани 858 болни и 1992 амбулаторни пациенти (5% чужденци), извършени са 372 операции. От 1902 г. болницата е електрифицирана. След смъртта на княгина Клементина болницата е под патронажа на царица Елеонора. Тя дарява 200 хиляди лева - сватбения си подарък от Народното събрание - за подобряване на болницата. По време на Балканската и Първата световна война болницата е на разположение на войската.

През 1936-1937 г. болницата е разширена с ново крило по проект на архитект Иван Васильов, което е обзаведено с нов рентгенов апарат, централно водно отопление, и др. На 16 юни 1937 г. в болницата се ражда и престолонаследникът Симеон.

По време на Втората световна война лекарите са мобилизирани, а през януари 1944 г. болницата е евакуирана в селата около София, където се лекуват пострадалите от бомбардировките. От октомври 1944 г. до 15 май 1947 г. се използва от Съветските власти в България. С указ на Президиума на Великото народно събрание от 1 май 1949 г. болницата е национализирана заедно с католическата болница „Свети Йосиф“ в Пловдив. До 1990 г. сградата се използва от Първа обединена работническа болница. След това е преобразувана в Пета МБАЛ-София със 100% общинска собственост. През месец март 2021 г. Столичният общински съвет връща първото име на болничното заведение - МБАЛ „Княгиня Клементина“.

Къща музей "Веле Митров"

През 1871г. в Софийското село Биримирци  /кв.Бенковски/ Апостолът на Свободата Васил Левски основава таен революционен комитет. Заедно със своя приятел отец Генадии Ихтимански – игумен на Драгалевския манастир събират родолюбиви селяни от Биримирци и Обрадовци в къщата на Веле Митров и полагат основите на тайното съзаклятие. През 1978г. къщата на Веле Митров е обявена за паметник на културата. В нея е подредена музейна сбирка, която носи духа на ХVІІІ и ХІХв.

Къща музей "Райна Княгиня"

Домът на Райна Княгиня се намира на улица „Софроний Врачански“ № 119 и е обявен за паметник на културата от местно значение.
Райна Футекова / Райна Княгиня/ е родена на 18 януари (6 януари стар стил) през 1856 г. в Панагюрище.
Освен със значимия си принос към събитията около Априлското въстание, Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е и една от първите дипломирани акушерки в нашата история. Тя поставя основите на акушерското дело в България и е основателка на „Майчин дом”. Успява да получи своето образование след намесата на европейските дипломати, които я освобождават от ареста след Априлското въстание и я изпращат да учи в Москва. Там тя прекарва 3 години, посвещавайки се на медицината и става акушерка – първата дипломирана в България. Също така написва своята „Автобиография“, публикувана първоначално на руски език. През 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.
Райна Попгеоргиева заживява на улица „Софроний Врачански” през 1909 година, където отглежда сама петте си сина и осиновената си дъщеря след политическия арест и смърт на съпруга й – Васил Дипчев. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг, 6-те деца тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара.
Умира на 61 години в София на 29 юли 1917 г.

Лъвов мост

„Лъвов мост“ е разположен на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад "Лъвов мост". Мостът е една от забележителностите на София, както и символ на столичния район “Сердика”. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Вагнер" и са поставени в 1891 г.
Преди построяването на "Лъвов мост" през 1889-91 година на това място е бил построен тъй нареченият "Шарен мост". Неговата история се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред местните българи станал известен като „шашавия Халил“, заради свои странни приумици. Една година реколтата се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а макар и евтино плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, той спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година реколтата не била добра и селяните пак идвали при Халил – този път, за да си купят по някоя кола слама. Но Халил продавал естествено с голяма печалба. За да докаже, че не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис:
„С време продадох, мост създадох"
А от другата страна моста поръчал на каменоделците да изпишат върху камък нравоучението: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“. Днес тези надписи не са съхранени.
В Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в града. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени софиянците-участници в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е обесен и най-младият от четиримата софийски книжари Георги Стоицев, псалт в църквата „Св. Крал“ - сегашната „Света Неделя“. Четвъртото име на героя остава неизвестно. На 15 ноември 1877 година турските власти едновременно обесват четирима книжари-съратници на Васил Левски. Веднага след Освобождението Христо Г. Донов предлага на на Лъвов мост да се изгради паметник на обесените книжари - революционери
Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му става през 1889-1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. За съжаление от целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи герои.
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябвало да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава с основание „Канла“ - кървава. От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.