Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O24
Z7_PPGAHG800PK280Q5HJKCKK2I01
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12K35

История

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 03.08.2022

СО-район „Сердика” е съставна административно-териториална единица на Столична община, създаден съгласно с Указ 220 от 19.07.1995г., публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.1995г., с който се обнародва Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове. 

Легенда за Сердика

   ”София, въплътена в женска същност и образ, идва от античността като скъп дар за християнството. Тя тръгва да шества като “Словото Божие”, като олицетворение на свойство на Бога, преминавайки през “новия Йерусалим”, “новия Рим”- Константиновия град, пръскайки светлината си към Сердика-Средец-Триадица-София. Градът, за който самият император Константин Велики през IV в. възкликва “Сердика е моят Рим”. Градът срещнал възход и падение, приел разни лица, познат с различни имена. Още в хилядолетието преди идването на Спасителя сред нас, за да изкупи първородния грях, племе, останало в историческото предание с името “серди”, избира място - богато и благодатно за всякакви прелести. Отсяда там, населва обширното и плодородно поле, дава името си на областта и на средищното и най-значимо селище – Сердика.
През 29-28 г.пр. Хр , римският историк Дион Касий, споменава сердите и селището им  с името „Сегетке“. В първата половина на II в. географът Клавдий Птоломей съобщава също това име.
По времето на римския император Траян/98-117г./ Сердика вече има правата на град.
Предполага се, че всички названия, идващи от племенното име, най- ранно и използвано още във времето преди римското завоевание е Сердонполис- Градът на сердите. Това название е традиционно още векове наред, изсечено в надписите, дори когато все по-често се появява името Сердика. С името Сердонполис, или Сердика, градът заявява, че е създаден и принадлежи на племето серди и че се счита в правото си да се нарече полис- град, и така да се нареди до онези селища, които светът оценява като най-значителни постижения на цивилизацията.

Католическата болница „Княгиня Клементина“ 

През 1889 г. първият енорийски католически свещеник в енорията „Св. Йосиф“ в София - отец Тимотей Строна - поема инициативата за създаване на болница, в която да имат възможност да се лекуват столичните католици и най-вече чужденците, пребиваващи в София. Чуждите консули, заможни български католици и княжеското семейство правят основните дарения. Княгиня Клементина - майка на княз (по това време) Фердинанд - дарява най-голямата сума. Австро-унгарският император Франц Йосиф дарява 10 000 крони с уговорката, че в болницата ще се лекуват безплатно бедни австро-унгарски поданици. За кратко време са събрани 120 хиляди лева. Софийската община дарява 28 декара място в сегашния квартал „Банишора“. Проектът е изработен от архитект Бранди. На 1 юни 1890 г. Висшия медицински съвет с председател д-р Жечев е одобрил проекта. В присъствието на представители от католическата общност, дипломати от католическите държави и представители на Двореца, през юни 1890 г. е положен основният камък на болницата.

Зданието било двуетажно във формата на буквата П. Освен болничните стаи, сградата включвала операционна, аптека, баня, параклис, склад, кухня и други помещения. Главният вход бил в средата на сградата и така отделял отделенията за мъже и жени. Зад болницата е имало стопанство с овощна и зеленчукова градина и голям парк.

Официалното откриване на болницата става на 4 юни 1891 година от княгиня Клементина и сградата е осветена същия ден. Тя е наречена Международната католическа болница „Княгиня Клементина“ в чест на дарителката осигурила най-много средства. Нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква „Св. Йосиф“. Първоначално болницата има 20 легла, един лекар - д-р Захари Попов, шест медицински сестри и един помощник. Д-р Захари Попов е завършил Императорския харковски университет, а медицинските сестри са монахини от ордена „Св. Викенти“ във Виена.

През 1901 г. в болницата са лекувани 858 болни и 1992 амбулаторни пациенти (5% чужденци), извършени са 372 операции. От 1902 г. болницата е електрифицирана. След смъртта на княгина Клементина болницата е под патронажа на царица Елеонора. Тя дарява 200 хиляди лева - сватбения си подарък от Народното събрание - за подобряване на болницата. По време на Балканската и Първата световна война болницата е на разположение на войската.

През 1936-1937 г. болницата е разширена с ново крило по проект на архитект Иван Васильов, което е обзаведено с нов рентгенов апарат, централно водно отопление, и др. На 16 юни 1937 г. в болницата се ражда и престолонаследникът Симеон.

По време на Втората световна война лекарите са мобилизирани, а през януари 1944 г. болницата е евакуирана в селата около София, където се лекуват пострадалите от бомбардировките. От октомври 1944 г. до 15 май 1947 г. се използва от Съветските власти в България. С указ на Президиума на Великото народно събрание от 1 май 1949 г. болницата е национализирана заедно с католическата болница „Свети Йосиф“ в Пловдив. До 1990 г. сградата се използва от Първа обединена работническа болница. След това е преобразувана в Пета МБАЛ-София със 100% общинска собственост. През месец март 2021 г. Столичният общински съвет връща първото име на болничното заведение - МБАЛ „Княгиня Клементина“.

Къща-музей на Васил Левски

През 1871г. в Софийското село Биримирци  кв.Бенковски/ Апостолът на Свободата Васил Левски основава таен революционен комитет. Заедно със своя приятел отец Генадии Ихтимански – игумен на Драгалевския манастир събират родолюбиви селяни от Биримирци и Обрадовци в къщата на Веле Митров и полагат основите на тайното съзаклятие.

Всяка година на 19 февруари, когато се отбелязва годишнината от гибелта на Апостола, читалището организира възпоменателно тържество, на което признателното поколение от Бенковски отдава почит на живота и делото на Левски и основателите на революционния комитет.

През 1978г. къщата на Веле Митров е обявена за паметник на културата. В нея е подредена музейна сбирка, която носи духа на ХVІІІ и ХІХв.

Къща на Райна Княгиня

Домът на Райна Княгиня се намира на улица „Софроний Врачански“ № 119 и е обявен за паметник на културата от местно значение.
Райна Футекова / Райна Княгиня/ е родена на 18 януари (6 януари стар стил) през 1856 г. в Панагюрище.
Освен със значимия си принос към събитията около Априлското въстание, Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е и една от първите дипломирани акушерки в нашата история. Тя поставя основите на акушерското дело в България и е основателка на „Майчин дом”. Успява да получи своето образование след намесата на европейските дипломати, които я освобождават от ареста след Априлското въстание и я изпращат да учи в Москва. Там тя прекарва 3 години, посвещавайки се на медицината и става акушерка – първата дипломирана в България. Също така написва своята „Автобиография“, публикувана първоначално на руски език. През 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.
Райна Попгеоргиева заживява на улица „Софроний Врачански” през 1909 година, където отглежда сама петте си сина и осиновената си дъщеря след политическия арест и смърт на съпруга й – Васил Дипчев. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг, 6-те деца тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара.
Умира 61 годишна в София на 29 юли 1917 г.

Лъвов мост

„Лъвов мост“ е разположен е на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града.  В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад "Лъвов мост". Мостът е една от забележителностите на София, както и символ на столичния район “Сердика”. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Вагнер" и са поставени в 1891 г.
Преди построяването на "Лъвов мост" през 1889-91 година на това място е бил построен тъй нареченият "Шарен мост". Неговата история се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред местните българи станал известен като „шашавия Халил“, заради свои странни приумици. Една година реколтата се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а макар и евтино плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, той спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година реколтата не била добра и селяните пак идвали при Халил – този път, за да си купят по някоя кола слама. Но Халил продавал естествено с голяма печалба. За да докаже, че не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис:
„С време продадох, мост създадох"
А от другата страна моста поръчал на каменоделците да изпишат върху камък нравоучението: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“. Днес тези надписи не са съхранени.
В Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в града. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени софиянците-участници в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е обесен и най-младият от четиримата софийски книжари Георги Стоицев, псалт в църквата „Св. Крал“ - сегашната „Света Неделя“. Четвъртото име на героя остава неизвестно. На 15 ноември 1877 година турските власти едновременно обесват четирима книжари-съратници на Васил Левски. Веднага след Освобождението Христо Г. Донов предлага на на Лъвов мост да се изгради паметник на обесените книжари - революционери
Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му става през 1889-1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. За съжаление от целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи герои.
Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябвало да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава с основание „Канла“ - кървава. От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.